Най-младите журналисти: И незнанието може да е цензура

Те са симпатични и добре възпитани. Държат се уверено, но говорят много вдъхновено. Това, заедно с младостта им, подсказва, че са завършили висшето си образование съвсем наскоро. И то при преподаватели, които са опазили искриците в очите им. Нека Ви ги представим:

Златина Зeхирова е на 24 години, има бакалавърска степен по комуникационни науки от Мюнстер, Германия. Завършила е семестриално магистратурата “Журналистика, продуцентство и финанси” към Висшето училище за застраховане и финанси (ВУЗФ). Сега пише дипломната си работа на тема “Предизвикателства пред българската журналистика”. В момента е на стаж в Нова телевизия.

Кристина Газиева е на 26 години. Завършила е бакалавърската си степен в Мюнхен, Германия, специалност “Комуникации и връзки с обществеността”. След това се е върнала в България и също е записала магистратура във ВУЗФ. Завършила я е точно преди месец с отличие. Дипломната й работа е на тема “Медиите като инструмент за формиране на общественото мнение”. Вече е част от екипа на „Нека говорят… с Росен Петров” по Би Ти Ви.

Публикуваме и пълен текст на разговора ни с тях:

– Защо след като повече от 3 години сте учили медии в Германия решихте да започнете тази магистратура?

Кр. Г.: В днешно време човек определено трябва да има магистърска степен, а не само бакалавърска, за да бъде конкурентоспособен. Реших да е в България, тъй като аз искам да се развивам тук и искам да получа по-детайлен поглед върху случващото се в българската журналистика, а тази специалност ми позволи това.

Зл. З.: След като завърших в Германия, тези две години бяха за мен време на ориентация въобще искам ли да остана, имам ли шансове да се развия по някакъв начин. Магистратурата ме привлече с това, че в нея преподават водещи лица в медиите, които аз харесвам като журналисти, като професионалисти. Хареса ми възможността да развия и визуалните умения – как се снима, как се монтира, защото това е неразделна част от телевизията. Аз предварително имах насоката и идеята, че освен с журналистика като цяло, ми се занимава с телевизионна журналистика по-конкретно.

– Каква част от обучението Ви е посветено на тези практически умения? Кое харесахте при обучението си и върху кое смятате, че може да се наблегне?

Кр. Г.: Аз нямам поглед върху другите специалности по журналистика в България, но доколкото знам, те са по-скоро теоретически ориентирани. Докато нашата магистратура беше около 60:40 практически ориентирана. Имахме постоянни задания от рода на репортажи и стендъпи, снимали сме в ноемврийските дни в студа, но въпреки това на нас ни хареса тази задача, тъй като ни дадоха възможността да застанем пред камера, да се упражняваме като истински журналисти. По време на стажа изкарахме един ден в студио на Нова телевизия, също и в Би Ти Ви. Това е възможност, която другите специалности не дават и може би това ни хареса най-много. Срещнахме се и с много продуценти – шефове на продуцентски фирми, главни редактори на предавания, които ни задаваха задачи от рода на това да напишем сценарии на тяхното предаване или на измислено предаване.

– А излъчвани ли бяха някои от репортажите Ви?

Зл. З.: Правихме един репортаж за медицинската марихуана и темата беше отразена в бившето предаване на Лора Крумова “Тази събота и тази неделя”. Част от репортажа беше излъчен там. Със сигурност имаше огромно желание от тяхна страна нашите материали да стигнат до публиката, но естествено това зависеше и от нас – доколко ние ще дадем максимума от себе си. Защото журналистиката не е едностранна, възможността беше налице, но вече зависи и от студентите, доколко те ще “настъпят” и ще дадат максимума от себе си, дали ще заслужат шанса материалите им да получат публичност. Мисля, че беше излъчен и материалът на други колеги, свързан с пчелите и меда.

– С тези си занимания ориентирахте ли се в това към по-новинарски или по-публицистичен тип предавания искате да работите, както и в какви медии – телeвизия, радио, печат?

Зл. З.: Аз със сигурност искам да се занимавам с новини, публицистика. Въпреки че съм лаик още и тепърва почвам “да загрявам”, някой ден ще започна да вря и да кипя в тази сфера, но ми се занимава със сериозни теми, така да се каже, със сериозна журналистика бих искала да се занимавам някой хубав ден.

Кр. Г.: При мен магистратурата също затвърди желанието ми да се занимавам с телевизия, с журналистика в телевизията, тъй като преди това правих стаж, а сега продължавам отново в телевизия. Продължавам и искам да се развивам там.

– Вие самите как се информирате за това, което става – чрез какви медии?

Зл. З.: Като хора, които искат да се занимават с медии, четем доста. Аз, наблюдавайки своето медийно поведение, със сигурност чета доста в интернет – различни интернет сайтове, най-малкото защото интернет дава пространство за много различни мнения. Вестници разгръщам по-рядко и то го правя, откакто съм на стаж в Нова телевизия, там четенето на вестници е задължително. Радио не слушам толкова – това е медия на колите и шофирането, а аз не шофирам. Телевизията е абсолютно задължителна. Като се прибера, е като тик веднага да пуснеа телевизора. Новините, както следват, първо са на Нова, после на Би Ти Ви – втората част, или в интернет, после БНТ.

Кр. Г.: При мен нещата стоят по абсолютно същия начин – онлайн медии, тъй като така най-бързо мога да си набавя нужната информация – избрала съм си определени сайтове, които да проверявам. Сутрешните телевизионни блокове са задължителни – най-вече на Би Ти Ви, аз имам афинитет към тази телевизия. Вестници – малко по-рядко и когато ми се иска да прочета някой по-подробен анализ по някоя тема. Вестниците не ги ползвам за набавяне на незабавна информация.

– Напоследък има доста критики към свободата на медиите у нас. В социалните мрежи вече има достатъчно информация, така че при сравнението им с класическия тип медии усещате ли пречки по пътя да се информирате за събитията от медиите?

Кр. Г.: Аз съм забелязала, че има нападки конкретно към телевизията като медия, не толкова към онлайн медиите, които според мен са по-свободни. Ние сме твърде млади, за да сме усетили лично дали има такъв натиск спрямо свободата на словото, но със сигурност има някакво подобно ограничение.

Зл. З.: Според мен, че има външна цензура, е сигурно, макар че ние сме много млади и тепърва навлизащи, за да усетим каквото и да било – най-малкото и предвид това, че поради възрастта ни не могат да ни се доверят такива теми, които да налагат цензура изобщо. Но аз мисля, че в името на справедливостта трябва да се каже, че критиките за свободата на словото са свързани и с монополизацията на медийния пазар, с това коя медия на кого принадлежи, че са замесени публични фигури – както политически ангажирани, така и бизнес ангажирани хора със собственост в медиите. Но честно казано, си мисля, че и теми, които биха могли да бъдат интересни и важни за обществото, не се разработват от журналистите, защото те самите може би нямат знания за тях. По-трудните теми изискват и повече компетентност и даже, ако достигнеш дотам да те цензурират, ти вече си се цензурирал сам, защото не знаеш за тях.

Кр. Г.: Както се казва, медиите днес не са инструмент на обществото, както би трябвало да бъдат, а инструмент на политици и публични фигури.

Зл. З.: Аз не съм съгласна с това, то е крайно популистично според мен. Защото инструмент на обществото може да бъде и един репортаж за по-ранното пристигане на пенсиите, или за измама на таксиметров шофьор. Т.е. мошениците на всяко ниво, ако станат предмет на разследванията на журналистите, това може да бъде част от това да си ангажиран за обществото. В крайна сметка мен ме интересува много повече, ако супермаркетът ми внася кофти стока например. Това за мен също е част от разследващата и смислена журналистика. А това как бизнесмени или много тъмни фигури въртят някакви тотално безумни афери, които някой ден ще рефлектират мен, моето здраве и благосъстояние, е не по-малко важно, но е просто различно – не можем всички да сме големите акули. Има журналисти, ориентирани към потребителския интерес, и такива, ориентирани към политиката.  Има си хора за всичко и това, че не се правят всеки ден бомба разследвания, не е толкова опасно.

– Учили сте в една и съща чужда държава. Неизбежен става въпросът за сравнение с обучението по журналистика там и у нас, а и на студентите в България и в Германия.

Зл. З.: Личното ми мнение е, че студентите там със сигурност са по-трудолюбиви, даже сигурно са прекалено амбициозни, но са много много ориентирани към целта си. Преподаването трудно мога да го сравня – те са на две съвсем различни нива. Там погледът е от научна гледна точка – задават се много общи въпроси, на които няма еднозначен отговор, има просто тонове книги – от сорта на това каква е ролята на журналиста в обществото, какво е журналистът като такъв, какво е комуникацията и медиите. Това ти дава един много общ поглед, разбираш как функционира обществото. Това много ме дисциплинира. Докато магистратурата тук ми даде много контакти, малко или много увереност, че хората от медийния бранш, от телевизията, не хапят задължително и малко потъпка самочувствието ми, че като съм завършила в германия.. виждаш ли – голяма работа. Със сигурност разбрах, че имам още много да се трудя.

Кр. Г.: Със сигурност бих казала за тази магистратура тук, че първият випуск бяхме много амбицирани и много въодушевени. Наравно с нас бяха амбицирани и самите преподаватели – те бяха въобушевени колкото и ние. За много от тях преподаването също беше за първи път, тъй като не са академични преподаватели в университет. Мисля, че се получи доста добра година. Но ако трябва да сравня бакалавърска степен тук и в Германия – може би не са толкова пораснали студентите тук. В Германия наистина започват от първата лекция с идеята, че те трябва да завършат, за да продължат напред и да се развиват.

– А Вие? Отсега насетне накъде – след като завършихте магистърската степен, има ли вече някакви покани?

Зл. З.: Аз от 3 седмици съм на стаж в новините на Нова телевизия, като съвсем съзнателно избрах и медията, и отдела в телевизията. Новините ме влекат – темпото и динамиката на професията ми харесват. Харесвам ужасно много екипа, с който работя.

Кр. Г.: След като се завърнах от Германия, започнах стаж в новините на Би Ти Ви, където останах една година. След като завърши стажът ми, заради нуждата от доходи отидох в новинарски сайт, където останах половин година. Междувременно карах и магистратурата, след което главните редактори на “Нека говорят с Росен Петров” – Валя Гиздарска и Искра Владимирова, които преподават в магистратурата, ме поканиха да работя заедно с тях и от април работя с тях – правим интервюта и репортажи, помагам за разговорите с гостите – доста разнообразна и динамична работа, която ми харесва.

– Ето че и сега ще работите с част от преподавателите си в магистърската програма. С какво Ви впечатлиха те?

Зл. З.: Аз наистина много се впечатлих от Лора Крумова и Галя Щърбева, с които прекарахме и най-много време при обучението, съответно и Петко Гюлчев, който ни преподаваше операторско майсторство. Аз съм ного впечатлена и от преподавателката ни по монтаж Ема Константинова, която също е много вдъхновяваща и много ми помогна за мисленето в кадри и със сигурност имаше няколко пъти, когато си казах: “Аааа, така ли било?!”.

Кр. Г.: Галя и Лора наистина бяха през цялото време. Петко Гюлчев, който е оператор и режисьор, макар да не е преподавател, се опита всячески да ни обясни нещата, свързани с операторското майсторство.

– Какви стажове Ви бяха предложени, освен в телевизиите, които споменахте?

Кр. Г.: Предлагаха ни стажове и към продуцентски къщи, както и към онлайн издания, като Dnevnik.bg, а също и към радиа. Ние двете бяхме ориентирани към телевизиите, но научихме неща, които не са свързани с телевизионните новини.

– Имате ли си кумири в журналистиката?

Зл. З..: Аз имам различни. Наистина харесвам много Лора Крумова като журналист. Новият ми любимец е Мирослава Иванова – водещата на сутрешния блок на Нова телевизия. Адски много харесвам и Георги Тошев.

Кр. Г.: От журналистите по света се сещам само за Гюнтер Яух, който водеше предаване, докато бях в Германия – много обективен и точен журналист, водещ на ниво – без желанието да “захапва” събеседника.

Зл. З.: Сещам се също за разследващия журналист Юрген Рот в Грмания, който се занимава и с България, вкл. разследването му за “Газпром”. Според мен човекът се занимава с български теми и защото няма какво толкова да търси в Германия. Но това е проблемът – човек запомня много повече неща, които са по-близки до него.

– Ако погледнем така актуалната тема за протестите, какво от наученото в магистратурата бихте препоръчали при тяхното отразяване?

Кр. Г.: Според мен при отразяването, ако човек гледа само един източник на информация, може да си каже: те отразяват повече протестите, а не контрапротестите, или обратно. Аз обаче наистина се информирам от много източници – от онлайн медии, от телевизия, вестници и т.н. Най-важно обаче е обективното отразяван – след като даваме 10 минути на протестиращите, трябва да дадем толкова и на контрапротеста.

– Дори ако тези от контрапротеста са 100 пъти по-малко?

Кр. Г.: В това е въпросът наистина.

Зл. З.: Едно от централните изказвания, които са ми се набили от магистратурата, и което със сигурност се опитвам да реализирам не само в контекста на отразяване на протестите, но и за в бъдеще, е търсенето на интересната гледна точка. Съответно, колкото по-дискутирана и мащабна е една гледна точка, както протестите станаха абсолютна част от ежедневието ни, толкова по-трудно е да намериш интересната гледна точка. Като разбира се, интересната гледна точка не трябва да бъде изкуствено търсене на сензация.