Водещи продуценти обучават студенти

Магистърската програма по журналистика, продуцентство и финанси към Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ) запълва една голяма рлазнина на българския медиен пазар. Тук са събрани лектори, които не можеш да видиш на едно място в никое друго висше училище – едни от най-добрите продуценти и водещи.

Това разказаха пред Vesti.bg две от тях – Валя Гиздарска и Искра Владимирова. Нека ви ги представим:

Валя Гиздарска е главен редактор на предаването “Нека говорят.. с Росен Петров” по Би Ти Ви. От 21 години е в професията. Преминала е пътя от репортер, през редактор на новини, била е редактор на Милен Цветков, главен редактор на сутрешния блок в Нова телевизия с Георги Коритаров и Лора Крумова.

Искра Владимирова е отговорен редактор на предаването “Нека говорят.. с Росен Петров”. Занимава се с телевизионна журналистика от почти 20 години и също е минала през цялата йерархия на нюзрума – от стажант, през репортер, редактор, водещ.

И двете преподават по специалността “Телевизионно продуцентство и финанси” в Магистърската програма по журналистика, продуцентство и финанси към ВУЗФ.

Ето и пълният текст на интервюто на Севделина Николова:

– Как дойде решението да преподавате в тази магистърска програма?

В. Г.: Лора Крумова (заедно с Галя Щърбева тя е сред основателките на магистърската програма – б.р.) сме я взели да работи при нас, когато беше 19-годишна студентка, а ние бяхме редактори. После в Нова телевизия бяхме екип в сутрешния блок и сме повече приятелки отколкото колежки.

С Галя Щърбева по същия начин – с нея се познаваме от Нова телевизия и понеже сме им били редактори и много добре сме се стиковали, те в един момент ни направиха предложението.

И. Вл: Това е един от добрите примери, когато професията те среща с истинските ти приятели в живота. Освен че споделяш ежедневието си в професионалната среда, вече реално тези хора стават част и от по-близкото обкръжение, на което разчиташ. Когато Лора ни се обади и ни каза, че с Галя Щърбева започват такъв проект, ние бяхме изключително приятно изненадани. Защото усещането, което си придобил през годините, обучавайки непрекъснато стажанти в различните телевизионни програми, е съвсем различно от това да се занимаваш със студенти на вече чисто академичен терен. Това беше предизвикателство и ние веднага приехме.

– Как протичат часовете им при Вас?

И. Вл.: Вече една година заедно водим лекциите по “Телевизионно продуцентство”, като линията, която по-детайлно им представяме, са публицистика и седмични предавания.

В. Г.: Затова и преподаването става така динамично – подаваме си топката една на друга. В живота толкова сме свикнали, че се допълваме за всяко нещо.

И. Вл.: Имаме теоретична част – лекции, като минаваме през абв-то на едно такова предаване: как започва, как се създава, какъв е екипът, през теми и гости.

В. Г.: Пускаме класически интервюта като тези на Джей Лено, показваме неща, които са както пример, така и такива, които са антипример, после даваме и домашно

И. Вл.: В момента, когато започнахме самия курс, се опитахме максимално да доближим това, което ще им предадем като теория, до практическото занимание. Така че, когато те се дипломират и вземат тази магистърска степен, веднага, влизайки в една телевизионна среда, да са ориентирани и да започнат да организират работата си. Телевизионният продуцент е една изключително комплексна дейност и тя не е свързана само с това да познаваш новините и репортерската работа. Тя е е едно много по-сложно занимание и идва с много натрупване. Но тъй като и двете сме с много голям опит, се опитваме да им скъсим този период на адаптиране вече в реалната телевизионна среда.

– А те, идвайки при вас, достатъчно подготвени ли са да възприемат тази актуална и вече съвсем практическа информация?

В. Г.: Ами 50 на 50. В началото бяхме по-обнадеждени. Някои от тях се оказаха доста мързеливи, но пък други са много амбициозни. Вече сме си харесали две от студентките и те работят в екипа ни.

И. Вл.: Когато започнеш да се занимаваш с нещо, разбираш дали е за теб. Много малко от студентите са с убеждението, че изборът им е наистина избор за цял живот. И точно в този първоначален процес, когато започнем да им разказваме и показваме нещата от практиката, личи дали е събудено любопитството им. Когато е събудено любопитството, това е най-силната мотивация в тях. Когато застанеш пред тях, ти ги виждаш като мозайка и усещаш кой от тях наистина е заинтригуван от тази работа и от професията, кой би горял в нея и кой вече има друг тип нагласа.

– Ще ни дадете ли примери?

В. Г.: Имаше едно момче – Ясен, който е адски креативен, нестандартен е и веднага се отличаваше от останалите. Криси Газиева, която взехме да работи при нас, е страшно трудолюбива. Тя “копае”, за да си свърши работата 100%.

И. Вл.: При нас взехме и Марина Сакалиева, която в ролевите практики, които правим след лекциите, показа най-бързия начин да достигне до потенциален гост.

В. Г.: Сред поставените от нас задачи беше да се намери възможно най-бързо мобилният телефон на труден събеседник.

И. Вл.: В тази ситуация виждаш човек, който най-комбинативно, за най-кратко време, може да стигне пръв, защото телевизионният пазар вече е много наситен, конкуренцията между предаванията, особено в уикенда, е с много сгъстен график. Възможността да намериш ексклузивния гост, да развиеш ексклузивната тема, всъщност те прави лидер на пазара. Точно затова е важна реакцията.

В. Г.: Един от студентите имаше афинитет към спортните теми, но вече си беше намерил работа. Друг пък се справяше отлично с темите по операция “Слава”, с историческите неща. Те се профилираха от самосебе си.

– А домашните?

В. Г.: По тях преценяваш кой как пише. Имаше двама-трима, които не бяха много добре с българския език примерно, но пък ги оценяваш по креативност.

И. Вл.: В телевизията особено важен е ударният език – трябва да умееш да предадеш новините, събитията, съдбите на хората, по един изключително кратък, но много достъпен и емоционален начин. Това е много особен език и не всеки го може.

– Направихте ли си някакъв извод от този първи випуск?

И. Вл.: Изводът  е, че тази специалност идва да запълни една огромна ниша, една голяма празнина, която има в обучението на бъдещите ни колеги. Защото каквито и варианти да има да придобиеш практическото умение, да се реализираш в телевизия, в нюзрум, в седмично предаване, специално в българските висши училища има необходимост от обучение като това в нашата магистратура. 

Затова и двете може да твърдим, че първият випуск е изключително успешен – една много голяма част от нашите колеги вече са с нас, те работят в нашето предаване, в други предавания на Би Ти Ви, в Нова телевизия, в БНТ. Това показва, че ние сме им дали един импулс в тази година и половина-две, който веднага ги е направил много лесно реализируеми на пазара.

В. Г.: Освен това хората, които Лора Крумова и Галя им осигуряват като лектори, никъде не можеш да ги срещнеш – те са телевизионни продуценти номер едно – Евтим Милошев, Маги Халваджиян, както и Сашо Диков, Жоро Коритаров. Къде другаде можеш да имаш такова нещо?! Не знам дали осъзнаваха какъв шанс имат тази година, но, надявам се, следващите да разберат, че никъде не може да им се предостави тази възможност.

И. Вл.: Телевизионният пазар в България е по-малък, но ако го сравним с американския, е немислимо примерно в мащаб като САЩ да се получи тази програма. Защото за година и половина в американски мащаб, или дори във Великобритания, само си го представете с този огромен телевизионен мащаб, е абсурдно да получиш най-добрите, най-успешните лица, продуценти, разследващи репортери, изпълнителни продуценти, които правят риалити форматите. Не можеш в една магистърска програма да събереш Лари Кинг и Опра Уинфри примерно. Къде го има това?! А в България тази магистърска програма им го дава и това е наистина уникално.

– Какво е съотношението между практически и теоретически занимания?

В. Г.: 50% от часовете са теория и 50% са практика, обаче ги миксираме.

И. Вл. Всеки преподавател сам съставя курса си. Ние с Валя сме го направили да е балансиран, защото смятаме, че когато разкажеш нещо на студентите, те веднага трябва да се опитат да го направят. Идват на стаж и в предаването на Росен Петров.

– Имате и студенти, учили преди това в чужбина. Еднакво добре ли се справят те в сравнение с младите хора, учили у нас?

В. Г.: Да, имахме студентки, учили в Германия. Едно от момичетата е специализирало в Сорбоната във Франция.

И. Вл.: Аз обаче нямам впечатление, че това им е дало предимство, защото това, с което ги занимаваме, не е това, което те са учили. Опитахме се да им дадем този баланс между българската телевизионна действителност, това, което се случва на нашия пазар, и това, което правят най-добрите, големите, световните. И в хода на лекциите, и в хода на упражненията дискутираме в кое ние сме по-добри и кое заимстваме от тях. Защото те трябва да се научат да се съизмерват с най-доброто, с най-успелите.

– Какво според Вас липсва на българската журналистика сега?

В. Г.: Скоро с Искра правихме сравнение, че преди 20 години журналистите даваха мило и драго – ходят, ровят, проверяват от хиляда места, докато „изкарат” някаква топ новина. Докато сега, заради Интернет най-вероятно, са адски мързеливи и искат всичко да им се случи наготово.

И. Вл.: Аз обаче мисля, че телевизионната журналистика е вече много динамична, но наистина трябва много подготовка. Точно тази специалност прави студентите ни по-адаптивни и готови веднага да започнат да работят. 

– А проблемът със свободата на медиите, за който толкова се говори, може ли да бъде решен и с помощта на образованието по журналистика?

В. Г.: Това няма нищо общо. Проблемът е автоцензурата, която също е вид цензура. Образованието с нищо не може да ти помогне, за да си свободен.

И. Вл.: Аз също мисля, че си е до човека – до неговия морал, до неговото усещане за свобода, до неговата ценностна система. До това, което иска да каже с работата си – като мисия, като журналист, като репортер, като продуцент. Това няма нищо общо с образованието – ценностите трябва да са му подредени, преди още да дойде при нас. Ти не можеш да го научиш да бъде морален.